Фортуна – астрология и храмът на богинята в България

Храмът на Фортуна в България и смисълът на Фортуна като богиня и астрологичен символ

Когато се говори за Храмът на Фортуна в България, най-важният и най-известен обект е храмът на богинята Фортуна в античния римски град Улпия Ескус, край днешното село Гиген в Плевенско. Това е една от онези теми, които изглеждат чисто археологически, а всъщност отварят много по-широк разговор – за римската държава, за живота по Дунавската граница, за идеята за благополучие в античния град и дори за начина, по който образът на Фортуна продължава да живее в астрологичния език до днес.

Улпия Ескус не е случаен град. Това е голям римски център с висок статут, с форум, гражданска базилика, храмове, улици, инженерна инфраструктура и силна връзка с имперската власт. В такава среда храмът на Фортуна не е „странично светилище“, а част от публичното сърце на града. Точно това прави темата толкова ценна за българската история: тук не става дума само за руини, а за запазена логика на един римски град, в който религията, политиката и общественият живот са били преплетени.

Храмът на Фортуна в Улпия Ескус е разположен във форумния комплекс, тоест в представителната централна зона. Това е много важно, защото показва статута на самия култ. В римския свят местоположението на един храм говори почти толкова силно, колкото и самата сграда. Когато дадено божество е поставено в сърцето на града, това означава, че то не е свързано само с лична вяра, а с обществен ред, градска идентичност и колективна надежда. Фортуна в Ескус е точно такава – богиня, чийто култ има публичен, градски и символен смисъл.

Богинята Фортуна

За да се разбере защо е построен храм именно на Фортуна, трябва първо да се разбере коя е тя в римската култура. В ежедневния език често се казва, че Фортуна е „богиня на късмета“, но това е само най-повърхностният пласт. В римската традиция Фортуна е богиня на съдбата, благоприятния развой, шанса, успеха и променливостта на живота. Тя не е просто „щастие“, а сила, която може да дава и да отнема, да издига и да обръща посоката. Затова тя е едновременно обичана и уважавана с известен страх: Фортуна може да благослови, но може и да покаже колко нестабилно е човешкото благополучие.

Точно в това се крие и дълбоката символика на нейните атрибути. Фортуна често е изобразявана с рог на изобилието – знак за плодородие, изобилие, материално благополучие и пълнота на живота. Но тя може да държи и кормило, което показва, че „управлява“ посоката на съдбата, както кормчия управлява кораб. Понякога се свързва и с колелото на съдбата – образ, който по-късно става много популярен и извън античността. Това колело символизира простата, но тежка истина, че днешният възход не гарантира утрешна сигурност. В този смисъл Фортуна е богиня не само на успеха, а и на променливостта.

Ако се погледне Улпия Ескус през тази призма, изборът на Фортуна става напълно логичен. Градът е разположен в стратегическа дунавска зона, свързан с търговия, движение на хора, военни маршрути и гранична несигурност. В такава среда хората не търсят само закон и защита, а и благоприятен развой, добра съдба, успешен обмен, стабилност в условия на риск. Именно това олицетворява Фортуна. Затова култът към нея в Ескус не е декоративен, а дълбоко свързан с начина, по който градът живее и оцелява.

Описание на статуята

Мрамор
Гиген (Ескус), община Гулянци, област Плевен
II в.
Вис. 2,83 м

Колосална статуя, представяща висока права женска фигура, облечена в дълъг, силно надиплен хитон, който достига до глезените, и химатион, единият край на който е увит около дясната ръка, а другият е преметнат през раменете. Подобни колосални пластични изображения от Античността са рядкост не само по нашите земи. Статуята дава възможност да се проследи практикуваният през Античността начин на работа, особено характерен за скулптурни произведения с големи размери – изработването на главата и крайниците отделно от торсото и последващото им прикрепване към него. Самото торсо е направено от два големи блока, към които са прикрепени главата и ръцете от лакътя надолу. Дупките от металните скоби личат ясно. По-небрежно изпълнената задна част на статуята подсказва, че тя се е издигала в храм или на друго място, където е гледана само отпред. В научните среди няма единно мнение коя богиня е представена. Големите размери, облеклото, позата, насочват към Деметра, Фортуна, Персефона, Коре и музите. Ако изобразената богиня е Деметра, то в дясната си ръка трябва да е държала факла, а в лявата – житни класове. Ако е Фортуна, то в лявата ръка вероятно е държала рог на изобилието. Дълбоко изрязаните гънки по хитона на богинята и артистично драпираният химатион дават усещане за раздвиженост. Под дрехите умело са предадени обемите на тялото, като умишленото удължаване на долната част придава монументалност и величие.

Характерните детайли в изработката на дрехите на богинята насочват към датировка във времето на Антонините и по-конкретно в средата на II в. Статуарният тип и композицията я определят като майсторско копие на известен гръцки оригинал от школата на Праксител.

Литература:

Избрани скулптурни паметници 2000: В. Герасимова, Г. Кабакчиева, Е. Генчева, К. Меламед, К. Карадимитрова, Л. Вагалински, Л. Слокоска, М. Ваклинова, М. Рехо, Р. Милчева, С. Петрова. Избрани скулптурни паметници. Водач. София, 2000, кат. № 39.

Филов 1910: Б. Филов. Избрани паметници на античното изкуство в България. I. Мраморна статуя от Гиген. – Известия на Българското археологическо дружество, I, 1910, 1-8.

https://naim.bg/bg/content/exhibits/27/

Фортуна в Астрологията

Тук темата естествено се среща и с астрологията, защото името Фортуна не остава затворено в античната религия. То продължава живота си в астрологичната традиция под формата на един от най-известните символи – Точката на Фортуна, известна още като Pars Fortunae или Part of Fortune. Това е много важно уточнение: в класическата астрология Фортуна не е планета. Тя е чувствителна точка в хороскопа, изчислявана по формула, в която участват Асцендентът, Слънцето и Луната. Именно затова тя се разглежда като „събран резултат“ от връзката между тяло, жизненост, психика, посока и жизнени условия.

В традиционната астрология Точката на Фортуна се свързва с теми като естествен поток на живота, материално благополучие, телесна виталност, практична реализация, обстоятелства, в които човек може по-лесно да „хване вълната“ на живота. Това не е същото като модерното разбиране за „късмет от нищото“. По-скоро става дума за място в картата, където условията могат да се подреждат по-плодотворно, ако човек е в синхрон със собствената си природа и с конкретния жизнен контекст. Точно това прави астрологичната Фортуна толкова интересна – тя носи античната идея за благоприятния развой, но в езика на хороскопа.

В този смисъл връзката между богинята Фортуна и астрологичната Фортуна е дълбока, а не само по име. И в двата случая става дума за взаимодействие между човека и променливостта на живота. Богинята Фортуна в римския свят изразява колективно и религиозно това, което астрологичната Точка на Фортуна изразява символично и индивидуално в наталната карта. И двете напомнят, че благополучието не е просто усилие, но и момент, посока, среда, време, синхрон.

Това прави храма на Фортуна в България особено интересен и за хора, които гледат темата не само исторически, но и символно. От една страна, има реален археологически обект – част от форумния ансамбъл на Улпия Ескус, свидетелство за римска архитектура, градски култ и обществен живот. От друга страна, има образ, който продължава да работи и днес – Фортуна като идея за съдба, изобилие, шанс, но и отговорност към променливостта на живота. Така храмът може да се чете едновременно като исторически паметник и като културен символ, който не е изгубил значението си.

Особено силен пласт към тази тема добавя и статуята, свързвана с Фортуна от Улпия Ескус, която днес се съхранява в Националния археологически музей в София. Когато човек види такава статуя в музейна среда, лесно може да я възприеме само като произведение на изкуството. Но ако я постави обратно в контекста на храма, на форума, на дунавския град, на римската граница и на символиката на Фортуна, образът започва да „говори“ по различен начин. Той вече не е само мраморна фигура, а част от градска философия: как общността мисли сигурността, успеха, реда и уязвимостта си пред историята.

И точно тук Улпия Ескус дава нещо много ценно за българския културен разговор. Често античните обекти у нас се представят или само туристически, или само академично. Храмът на Фортуна позволява по-пълен прочит. Той е едновременно археология, история на религията, история на римското градоустройство, история на идеите и – за тези, които се интересуват – мост към астрологичната символика, която продължава да използва името „Фортуна“ в съвсем друг, но родствен смисъл.

Ако темата се обобщи с една мисъл, тя звучи така: Храмът на Фортуна в България не е просто храм на „късмета“, а паметник на античното разбиране, че животът на един град – както и животът на човек – се движи между ред и несигурност, между усилие и благоприятен момент, между структура и съдба. Именно затова този храм е толкова интересен и днес. Той събира в себе си и камъка, и символа.

И все пак, ако искате да отправите своята почит и молитви към Фортуна, и в божествен, и в астрологичен аспект, то ние българите имам този шанс, защото Статуята на богинята Фортуна от  храма й в Улпия Ескус днес е в София, в Националния археологически музей (НАИМ–БАН / National Archaeological Museum).

Виртуалната възстановка на Храма на Фортуна е в Националния исторически музей (НИМ), но самата оригинална статуя е в Националния археологически музей (НАИМ–БАН).

И един интересен и вероятно знаков факт:

Статуята е открита при археологически проучвания на античната Колония Улпия Ескус при с. Гиген през 80-те години от проф. Теофил Иванов. Статуята е публикувана през 1986 година и е подготвена за пренасяне. През 1993-1994 г. обаче тя потъва в неизвестност. Появява се в началото на 2025 г в лапидарната площ на ограбеното музейче до Улпия Ескус. Остава загадка как се е появила отново на този терен, съобщава https://impressio.dir.bg/atelie/sled-desetiletiya-v-neizvestnost-statuya-ot-ii-ri-vek-se-zavarna-v-ulpiya-esku

Фортуна може да благослови, но може и да отнеме. Дали това не е била мотивацията първо да изчезне, а после да бъде върната след десетилетия в неизвестност от откриването й.

Още снимки може да разгледате тук https://dunavultra.com/ulpia-oescus/